„Защото, както слиза дъждът и снегът от небето и не се връща там, а напоява земята и я прави да ражда и да произраства, за да дава семе на сеяча и хляб на ядящия, така ще бъде словото Ми, което излиза от устата Ми — няма да се върне празно при Мен, а ще извърши волята Ми и ще благоуспее в онова, за което го изпращам.”                              Исая 55:10-11

 Бяхме на книгоразпростанение в гр. Мездра на 28 март 2012 г. Както вървях по улицата видях жена, на около 60 години. Спрях се и я попитах:

- Имате ли една минута?

- Ако е за пари, нямам никакви! Нищо не мога да си купя.

- Но това не е най-важното! По-важно за мен е да обърнете внимание на книгите, защото са много важни.

Тя се съгласи. Разгледа „Ново начало” и други здравни книги, също така и „Копнежът на вековете” („Животът на Исус Христос”). В края обаче каза:

-          Аз чета Паулу Коелю.

Бог ми даде мъдрост и отговорих:

-          Да, той е интересен автор, но в сравнение с Елън Уайт е като детенце.

За „Копнежът на вековете” й казах:

- В тази книга се описва животът на Един, Който толкова много ни обича, че доброволно се е пожертвал за нас.

- Нямам пари, но ако имах, щях да си я купя…

Разделихме се и аз продължих работа. След около половин час, влизайки в една сграда, на вратата се сблъсках със същата жена. Тя ме насърчи, че тук има хора, които ще си купят книги. За съжаление преценката й се оказа погрешна - никой не си купи. Но когато излизах на улицата, отново я видях. Взимаше пари назаем от своя приятелка, която точно минавала пред сградата, за да си купи „Копнежът на вековете”:

-          Дайте ми книгата за живота на Исус Христос – каза тя.

Благодарих на Небесния ми Баща, че се грижи за разпространението на Словото Си. 

28.03.12 г.