Беше трети декември. Запътих се към сградата на съюзния съвет на адвентната църква в София, без да имам представа какво да очаквам от този ден. Досегът ми до литературния евангелизъм до този момент се обобщаваше в подаряването на книги и покани на приятели или случайно срещнати непознати. Бях започнала да разбирам мъгляво, че дори и при тези случаи на разпространяване на евангелието е необходимо да имам подходящ подход към хората, за да приемат вестта. Имало е моменти, в които ми се е струвало трудна задача дори да убедя някого да приеме безплатна книжка поради предубежденията му. И не е чудно, че тогава колпортажът ми се виждаше почти невъзможен. Все пак имах убеждение, че Господ желае от нас да се поставяме в ситуации, в които Неговата сила да се проявява; да ни учи така да живеем чрез вяра и да ни подготви за вечната служба.

 И ето ме, в търсене на волята Му за живота ми, попаднах на информация за това обучение, което се провеждаше в София. Не без известна доза авантюризъм бях предприела тези стъпки. В последните няколко дни преди трети декември бях отделила време да чета от Духа на пророчеството (книгата "Литературен евангелизъм"), за да разбера кой е колпортьорът в Божието дело. Излезе, че бил основен инструмент на Господ в разгласяването на евангелието. Препоръчвам сърдечно на всеки, желаещ да служи в който и да е клон на делото (било като мирянин или църковен служител), да отдели два-три дни от живота си и да прочете тази книга.

 Обучението започна. Трябваше ми време, докато се настроя. Вълната беше непозната. Какво общо има търговията с чистото евангелие? Това се питах в началото. Е, до края успях да разбера и благодаря на Господ за тази възможност. Винаги съм смятала, че Бог може да бъде работодател в пълния смисъл на понятието според човешкото ни разбиране. Нима това е извън възможностите Му? Хората плащат пари за стотици непотребни неща, а безценната истина се раздава безплатно. Има място и време за безплатната литература, но Господ е постановил и начин Неговите служители да живеят чрез евангелието.

 За това кратко обучение, за по-малко от четири дни успях да науча ценни съвети, които практически ни дават увереност, когато застанем пред нуждаещия се от живата вода. Той има нужда от Бог, но в него надвиват предразсъдъци, страхове, погрешни разбирания. Ние можем да стопим ледовете и да представим евангелието по лесен за приемане начин. По време на практиката след обучението установих, че много от реакциите на хората могат да бъдат предвидени и вместо да се чувстваме неподготвени, ние можем да застанем уверено пред тях и да ги поведем. Но най-важното, на което многократно беше акцентирано и което гарантира стопроцентов успех в печеленето на души, това е посветеността на Бог. Искате ли да измерите своята посветеност? Уверявам ви, че е възможно. Изпробвайте колпортажа!

Галя Богданова
Начинаещ ЛЕ-р
 

за повече снимки >>

28.12.2012 г.